В изконната си същност, някъде дълбоко в душата си, ние знаем, че сме неунищожими.Имаме надеждата за безсмъртие за живот след смъртта и това е стимул за морално съвършенство. Това вътрешно знание е надежда за пробуждането на душата. Тих, но неспокоен вътрешен глас ви подтиква към по-висшата, по-бърза енергия. В известен смисъл Надеждата е възстановяване на апетита към самия живот и цялото блаженство, съпътстващо отказа от търсенето на смисъл и власт в материалния свят.
Историята на Буда е добре известна. Принц, който е имал всичко и е осъзнал, че то не му носи просветление. Той изоставя преследването на материалното и търси различна пътека, която води до място, където духът властва над илюзорния свят на материята. Не искам да кажа, че трябва да се откажете от всичко физическо и материално, за да намерите блаженство, макар и да не го отхвърлям. Просто ви моля да помислите каква важна роля играе загубата на апетит към живота за появата на отчаяние и депресия. И ви насърчавам да заместите безспирното преследване на парите, които не могат да ви купят щастие, с решимостта да създадете по-дълбоко и по-богато съществуване. Тогава Надеждата ще замести отчаянието.
Смятам култивирането на толкова много общоприети убеждения, свързани с депресията в съвременното западно общество, за морална криза, защото то представлява неадекватното търсене на сакралното вътре в нас. Знам също, че когато престанем да разчитаме на външни критерии за успех и осъзнаем, че те ни отнемат способността да живеем на нивото на духовната енергия, тогава ще заместим отчаянието с обновено чувство на надежда и депресията ще бъде невъзможна.
Уейн Дайър
Моля при използване на материали от сайта, посочвайте линк.
