Легендата е повече от романтична… Твърди се, че от потъващата Атлантида се спасил само един човек и той бил от най-ерудираните. Мъдрецът успял, преодолявайки неимоверните трудности, с които се сблъсква всеки корабокрушенец, да се добере до Египет. Тук той решил да разкрие на жреците цялото древно познание на потъналия континент.
Те останали поразени от неговите познания и решили по някакъв начин да ги закодират, за да не бъдат те опорочени и окаляни от плебеи и варвари.
Според преданието, с тази сложна задача се заел най-вещият от тях – легендарният Хермес Трисмегистус, смятан и до днес за един от най-големите окултисти за всички времена.
За всеки раздел от знанието Хермес създал специфично изображение, което гравирал на отделен златен лист. В крайна сметка жрецът успял да приюти древното познание върху 78 златни листа, наречени по-късно “Изумрудената книга”.
Съхранявали я в главния храм, охраняван денонощно от многобройна стража. С течение на времето започнали да правят секретни преписи от тази книга.
Така възникнали всъщност 78-те карти Таро. Те били придружавани от съответните пояснения към тях. Окултистът Геблен смята дори, че към “Изумрудената книга” е съществувала друга, която представлява нещо като ключ към нея. Това според него е небезизвестното произведение “Книгата на Тот”. Аз съм склонен да се съглася с Геблен, защото съм запознат с “Книгата на Тот” и може би един ден ще я направя достояние на българската културна общественост.
Един от пионерите на психоанализата, швейцарският психиатър Карл Густав Юнг смята, че легендите около “Изумрудената книга” са създадени от френски и английски езотерични общества в края на миналия век. Тези схващания не попречили на Юнг да използува картите Таро в своята практика. С тяхна помощ той изучавал непроучените кътчета на човешката душа или както Юнг ги нарича, “неосъзнатите архетипове”.
Съществуват документи, които ни дават по-реална представа за произхода и разпространението на тези загадъчни карти. Хронистът Ковелуцо ги описва още през 1379 година. Великият Карл IV забранил с декрет всички хазартни игри. Картите Таро обаче не се споменавали в този декрет. Нещо повече, в архива на Френската национална библиотека се намират 17 оцелели карти от една колода, принадлежала на същия Карл IV. Тя била нарисувана лично от него.
Освен това е известно, че през XV век карти Таро били сътворявани за италиански и френски благородници.
В библиотеката на Пиърпонт Морган в Ню Йорк могат да се видят 35 карти от една колода, създадена през 1484 година. Тези карти принадлежали на кардинал Асканио Сфорца (1445 – 1505 г.).
Източник http://tarotico.com
